Знам, че четете пътеписите в сайта ми. Днес ще ви предложа моите впечатления от едно импровизирано (без подготовка) пътуване с колата, жената и детето до Охрид в началото на месец май.
Имам една молба: ако пускате коментари тук в баграта, напишете го и сайта ми, за да мога да ги чета и еветуално да отговарям. Причината е, че в работно време нямам достъп до баграта – политика на фирмата, за която работя – не разрешават сайтове с голи мадами
И недейте да псувате много – просто нещата така изглеждат;-) Приятно четене:
Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) - част първа
Нали си спомняте таз′годишните първи до шести май? Получиха се 6 последователни почивни дни, за които поради някои причини не бях предвидил никаква забавна програма на фамилията и рискувахме да си останем в София. А това има една единствена положителна страна – да видим София празна. Ама да я гледам шест дена празна... малко скучно.

Охридското езеро, гледано от крепостта
Но както казах, поради някои причини, нямах нищо планирано и нищо предвидено. Дните между Великден и първи май обаче беше вече ясно, че няма да издържим в града и след кратък семеен съвет решихме да идем до Охрид. Почнах да търся някакви хотели по познати туристически агенции, обаче ударих на камък – бяха продали всичко, вкл. и хотелите. На всичкото отгоре на 2 и 3-и май имаше предвидена среща на държавните глави от Централна и Източна Европа, така че беше и разбираемо, че места по хотелите – йок. И тогава решихме да идем без резервация и да се оправяме на място. Ако толкова няма места, ей я де е Струга...
За деня на труда и работническата солидарност отидохме до Бачковския манастир, а на 2-и май се запътихме за Охрид. Опелчето беше заредено догоре, взехме си една туба с вода и сандвичи за из път и тръгнахме към Македония.
От София се измъкнахме лесно. Границата на Гюешево – Деве баир стигнахме без проблеми. Като изключим изхода на София и минаването през Перник (където се строи в момента), пътят до границата е близък до перфектното (абе, направо си е супер шосе). На всичко отгоре направлението явно не е натоварено и ... газ до дупка. (Споко, не вдигам над 100 без нужда). Имайте само пред вид, че последната нормална бензиностанция по пътя е Лукойлът на Радомир. („нормална“ означава, че е част от световна верига). В Кюстендил има и ШЕЛ, но е в града и трябва да се отклонявате от бързото околовръстно. Не че до границата (110 км от София) ще ви свърши горивото, но ако сте тръгнали от София непълен резервоар, ще ви се наложи да мислите по въпроса с горивото.
Граничният пункт е на най-високата точка на Деве баир. Минахме нормално, за около 40 мин, като в тях включвам ходенето до фри шопа и обмяната на пари от македонска страна.
Трябва да отбележа приятното впечатление от нашите гранични полицаи. След 01.01.2007 поне те изглеждат по-добре и се държат по-добре от преди.
В обменния пункт след границата приемат японски йени, но не и левове. (коментар за валутата и ориентирите на Македония ще има по-надолу) – е, обмених малко евро заради магистралните такси.
И...влязохме в
Македония
Това ми се пада четвърто или пето ходене до там, но за пръв път аз съм шофьорът и организаторът (преди съм бил по екскурзии, а веднъж бях и на сватба там – но тогава пътувах с обществения автобус).
Първото впечатление от Македония са ... надписите.
Усещането е за една паралелна вселена:
„Секой сака да биде бизнисмен“ (реклама на банка или мобилен оператор)
„Ефтиния импекс“(реклама)
„Петрол бунар“(бензиностанция),
„мотел Кратер“(мотел край пътя),
„хотел Бетон“(хотел в Охрид) –
и станалата вече класическа: „Жива свирка“
Последното не разбрах точно какво е;-) , но „бетон“ се среща на много места.
Все още съм с лентов фотоапарат, та си икономисвам снимките, но надписите в Македония заслужават цялостна специална фотоизложба.
Продължението на Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) - част първа>>>
Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) - част 2
На другия ден беше време за сериозната туристическа програма. Запалихме колата и газ към
манастира Св.Наум
Пътят до него е към 30 км по тесен път, виещ се край езерото, с много завои, изкачвания и великолепни гледки.

Теоретично е невъзможно да се предаде цветът на Охридското езеро – така че – представяйте си!
Самият манастир се намира непосредствено преди албанската граница, така че като видите надписа Н.Р.Албаниjа веднага свивайте вдясно към манастира. (не се учудвайте на надписа Народна Република Албания – пътните знаци в Македония са не по-нови от 20г. На друго място се виждат табели Титов Велес, а градът се казва Велес от поне 15 г, че и повече. Албания разбира се не е Народна Република от много време, но македонците просто си обичат старите табели по пътищата)
Колата оставете на паркинга, цената му е 50 денара (1,67 лв) за цял ден, което си е много блага цена. Тъпо е заради икономията на толкова малко пари колата ви да седи неохранявана отвън.
Като спряхме, едни лодкари веднага ни фиксираха да ни предлагат превоз до манастира с лодка по езерото, но на мен ми се видя безсмислено, още повече, че пешото разстояние е не повече от 100-150 метра до там. Алеята е пълна с търговци и капанчета, предлагащи скара и бира.
Това го оставихме за после и се отправихме към манастира Св.Наум – който за голямо съжаление е превърнат в хотел и, ако не беше църквата вътре, дървената статуя на Св. Наум и параклиса Св. Петка (както и самите извори на Св.Наум) – изобщо нямаше да си заслужава посещението.
Та стигнахме до
църквата на Св.Наум (с избодените очи на княз Борис I),
направихме няколко снимки и нещастен опит да влезем вътре, обаче при такава навалица плюс ВХОД! за функционираща църква – на мен ми мина всякакво желание.
Бях забравил, че Божиите храмове в Македония имат ВХОДЕН БИЛЕТ! При това става дума за ФУНКЦИОНИРАЩИ църкви, а не за някоя църква-музей (мога да си представя вход за Боянската църква, но ... вход в Св.София, Св. Седмочисленици или Ал.Невски??? абсурд, пълен абсурд)
Някои неща в Македония са истински абсурд, който никъде другаде го няма (не се сещам за такса в Св.Димитър в Солун или в Св.Стефановците във Виена и Будапеща или пък в Кьолнската катедрала?) Абе, хора! И в синагога съм влизал, ама даже там не са ми искали пари! Срамота е...

Снимането на пауни в Св.Наум е безплатно– а можете и в кръчмата да влезете, намира се вътре в манастира на гърба на църквата
Както и да е – не влязох този път. Иначе цената е 100 денара (3,33 лв), дават ти билетче и една свещичка, която можеш да запалиш от външната част на църквата (това последното е разбираемо – иначе се опушват и развалят стенописите). По-късно през деня установих, че цената за църквите е единна (т.е. 100 денара, а за туземци е наполовина – то май и с таксите на магистралата е така: 50% за аборигенно регистрирани автомобили)
Продължението на Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) - част 2>>>
Последни коментари