Днешният пътепис разказва за представянето на една българска фотоизложба в Скопие, като за това ще ни разкаже самият автор на снимките — Георги Величков. Насладете се на тънките му наблюдения на хората и ситуацията в Македония и Скопие.

Може пък и Букарски да напише един пътепис за София и България, след представяне на книгата му?

Приятно четене:

ЗА МАКЕДОНИJА СО ЛУБОВ

Първото нещо, което видях като стъпих на македонска земя беше това:

[1]

И малко по-натам друг надпис „Бугари, смъртта на Сандански ке биде отмаздена“.

А, драскат ни редовно тук по стените, казва ми шефът на Българския културно информационен център в Скопие. Провокации, искат ние да им отвърнем.
Казвам му, че и във форумите доста такива неща се пишат. А той ми обяснява, че подобни неща ги пишат най-вече хора, свързани със службите на бивша Югославия, хора които искат да скарат Македония с околните държави и да и попречат на влизането и в НАТО и ЕС.
Обикновените хора нямат такова отношение към нас, ще видиш, успокоява ме. Но за съжаление все още службите на бивша Югославия дърпат конците в страната.

Нареждаме изложбата в градската библиотека, обстановката няма нищо общо със зала Средец в София, където беше показана за първи път. Доста по-тъмно е. Но това са реалностите. Спас ме уверява, че това е мястото откъдето минават най-много млади хора, студенти, ученици и доста хора ще я видят. Докато нареждаме снимките служителките отпечатват „превода“. Няма как — ако не спазят протокола може да имат сериозни неприятности. Така примерно под оригиналното заглавие „Мост в Родопите“ се залепя преводното „Мост у Родопите“.
Продължението заедно със снимките>>> [2]
Буйрум коментари!