Айде аман от политика:-) Днес ви представям едно пътуване из манастирите и църквите на Македония. Един такъв тур е най-добре да се направи с кола. Най-краткият път е София-Кюстендил–Деве баир–Скопие и нататък. Жителите на Благоевградска област или пък, тези, които са на почивка в Снадански могат да ползват границата на Станке Лисичково (от Благоевград) или да минат по пътя Сандански–Петрич–Струмица и оттам да продължат към Битоля и Охрид.

Сега ви оставям да четете:

Македония — Осоговски манастир, Скопие, Гостивар, Струга, Охрид, Битоля, Мелник

Пътувахме аз и съпругата ми Игната с приятели — с Жоро и Мариета, с колата на последната. Великотърновски номер (ВТ), който там много приличаше на битолския:)
Никой от четиримата ни не беше ходил дотогава в Република Македония. Рано сутринта минахме границата при Гюешево и се отбихме в Осоговския манастир. Още нямаше 7 часа и нито видяхме църквите отвътре, нито направихме кой знае какви снимки, но вся пак бяхме доволни. Бързо потеглихме към Скопие, където се позадържахме по-дълго. Там с Игната посетихме църквата Св. Спас и музеят на Гоце Делчев. Църквата е уникална и си струва да се види, особено иконостасът й. Музеят е смешен. Но са в един двор и няма как само храмът да се види. В този двор е и гробът на Гоце. Жената от музея беше изключително дружелюбна и с удоволствие ни показа и разказа всичко за църквата. Видяхме почти на бегом и Скопското кале, пихме кафе в старата чаршия. Минахме покрай храм Св. Димитър — с характерен циферблат на часовника с букви вместо цифри (има го на снимка), но не влязохме вътре. Успяхме да посетим и запалим по свещичка и в новият им столичен катедрален храм Св. Климент Охридски — хубав, голям, кръгъл. От Скопие се отклонихме малко на юг към планината, до езерото Матка и църквата Св. Андрей, строена от брата на Крали Марко през 14. век. Страхотно място!

Следваше посещение на Тетово — един вече изцяло албански град. Най-интересното е града е Шарената джамия. Действащ християнски храм не видях.
Посетихме и Маврово — местен курорт на брега на езеро, с приятни кръчмички.
Следващата ни спирка беше в Бигорския манастир — между Гостивар и Дебър.

Вход: 2 евро. Тук всъщност беше първият ни сблъсък с тази македонска действителност — да се плаща билет за вход в действаща църква или манастир. Оказа се и че не можем да пренощуваме там, въпреки че вече беше късен следобед. Иначе манастирът и църквата бяха хубави.

Продължението заедно с други снимки>>> [1]
Чета всичките ви коментари:-)