На мотор от България през Македония до Албания и Гърция или как не влязох в Косово

Мдааа, няма си работа дявола и човърка ли човърка... Абе, защо не запаля мотора и да отида за няколко дни някъде, а? Не, че си нямам работа и постоянно мрънкащ от отсъствията ми шеф, но някак реших, че имам нужда от едно пълно разтоварване...от всичко! Речено, сторено. Утре в ранни зори тръгвам. След кратка справка с картата реших пътуването ми да е през Сърбия-Косово-Македония-Албания-Гърция и обратно. Гледах съчувствените погледи на роднини и приятели като им съобщавах намеренията си, изслушах доводите за това, че от Албания едва ли ще се върна жив...и потеглих!

Още по тъмно бях на българо — сръбската граница, където е сънения митничар вяло се поинтересува накъде съм тръгнал, не ми повярва особено и ми би печата. Сръбският му колега все така вяло констатира, че ще замръзна, защото „знаеш ли какви планини си имаме в Сърбия“ и вдигна бариерата. На десетина километра от КПП-то беше малкия „български“ Босилеград, където пих едно кафе за разсъбуждане, проведох няколко телефонни разговора от опцията „тук все още има М-Тел“ и продължих на път за Враня. Прекрасна природа, много по запазена и неизсечена от нашата, въобще кеееф! Е хубаво, ама кефа във вид на асфалт изведнъж свърши! Справка с картата показваше, че аз би трябвало да карам по първокласен път! Е да, ама не! А и наоколо нямаше жива душа. Продължих си пътя, а той започна да се изкачва все по-нагоре и по-нагоре... Зад един завой мярнах един шляещ се дядо. Човекът първо се отнесе много резервирано и подозрително, но след като разбра, че съм „бугарин“, демек от „нашите“ си развърза езика. Оказа се, че грешката е вярна-пътя е даден с червено на картата, защото някога е замислен за първокласен. Е да де, ама дошла демокрацията и... Но поне научих, че имам честта да карам по трасе, което е правено преди много години от руски инженери с първия парен валяк на Балканите! Следващата ми среща беше с група дървосекачи, също българи! Не съм вярвал, че ще видя сълзи в очите на груби, селски хора на предпенсионна възраст, когато взеха да говорят за България, за братята българи и за това колко са забравени от собствената си родина... Ведрото ми настроение се възвърна от невероятната гледка, която се откри от връх Бесна кобила (около 1900м), в подножието на който минаваше пътя! Поседях, погледах, помечтах и пришпорих коня надолу.

Минах транзит през Враня-общински център, който не правеше впечатление с нищо особено, освен може би с чистотата и подредеността си, след което се включих по „царския“ път за Македония... След 30-тина километра видях и „моята“ табела „Приштина“. Свих в посока
Косово

защото бях твърдо решил да мина през размирната и уж сръбска провинция. Просто ей така, за да видя как е там! Селата все повече губеха сръбския си облик, ставаха все по-мизерни и мръсни и все по-чести гледки бяха мъже с фесове и забрадени жени повели след себе си 6-7-8 мръсни и сополиви деца... Все по-съмнителни физиономии караха все по-стари и очукани коли...

И ето-границата! Уж е една държава, ама си имат граница (с въоръжени до зъби митничари)! Върнаха ме!

Така и не можаха да схванат благородните ми изследователски мотиви да мина през Косово! На въпроса ми „И сега какво?“ ми отговориха простичко „Е па, врати се!“

Продължението - Македония и Албания>>>