Македонските политици се държат като пътници във влак, които стрелят по машиниста

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
Вестник "Стандарт"

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-07-26&article=154371

Министър Ивайло Калфин най-сетне каза онези думи, които очакваха огромен брой българи, свързани по някакъв начин с Македония. Защото само в България потомците на бежанците от въстания и неуспешно завършили за нас войни са около 3 милиона. А това, което каза министър Калфин - вероятно предварително съгласувано с президента и правителството, е, че ще подкрепяме, както и досега, евроатлантическите усилия на Македония, но вече с условие - ако спре агресията спрямо българската история. Под това очевидно трябва да се разбират както безобразните фалшификации на миналото на Повардарието, така и рушенето на паметниците на българското културно-историческо наследство.

Историята на Повардарието от 681 г. е неразривно свързана с миналото на българския народ и българската държава. В тази година в тази земя е формирана българската държава от хан Кубер, брат на хан Аспарух, която - дори според македонски историци - в 811 г. се обединява с Дунавска България. В Охрид дори в 971 г. е преместена столицата на България и катедрата на Българската патриаршия, просъществувала след 1018 г. под името Българска автокефална архиепископия. Славянското население на Македония никога не е имало друго национално самосъзнание между 681-1944 г. освен българско. В Македония започна българското национално Възраждане с книгата на отец Паисий "История славянобългарска". Като българи се вдигнаха на оръжие въстаниците от Илинден 1903 г., като българи се сражаваха доброволците в Македоно-Одринското опълчение в 1912 - 1913 г. Като българи се сражаваха бойците в 11 македонска дивизия и 5-а македонска армия в Първата световна война. Думите "Македония", схващана като географска област, и "македонец" до такава степен бяха синоними на България и българин, че завзелата ги с Ньойския договор Сърбия ги изтри от картата, обявявайки областта за "Вардарска бановина", а българското й население за сръбско.

Що се отнася до македонизма, той е сръбска идея, създадена от политика Стоян Новакович в края на ХIХ век. В мотивите си за доктрината Новакович безсрамно заявява: "...Не успяхме българите в Македония да превърнем в сърби и всякакви бъдещи усилия в тази насока са осъдени на неуспех. Тогава да опитаме да ги откъснем от българите, като им внушим, че те са отделен народ със своя собствена история, различна от българската".
Тази идея също няма успех. Но най-неочаквано през 1934 г. става постановка на Коминтерна, а след като ЮКП взема властта в Югославия през 1944 г., е претворена в дело само за няколко години. Изкореняването на българското национално съзнание става с жесток терор и насилия. Между 1944 и 1991 г. през лагери и затвори преминават само заради изяви на български национален идентитет 120 000 души (10% от славянското население на страната), а около 30 000 са убити без съд и присъда. Впрочем дебългаризацията (терминът не е мой, а на скопската политическа лексика), бе и юридически защитена. До 1992 г. действаше Закон за македонската национална чест. Според него всеки жител на Македония, самоидентифицирал се като българин, се обявяваше за престъпник и получаваше от 3 до 5 години затвор.

Фундамент на македонската нация и държава стана историята, но не тази от 1934 и 1944 г. нататък, а от дълбока древност. И тъй като от началото на средновековието до 1944 г. в историята няма нито едно свидетелство за Македония (като държава) и македонци (като нация), извършена бе от скопските "историчари" безумна фалшификация на събития и личности от българската история. Хора, влезли не само в българската, но и в световната история като българи, се обявяват за македонци. На територията на страната се рушат или фалшифицират надписите по църкви, манастири, български военни гробища. И ако някой имаше надежди, че скопският политически елит, след като страната получи независимост, ще промени нещата, днес е наясно, че това няма да стане. Практиката от времената на комунистическа Югославия продължава и взема все по-големи размери.
Две събития от последните седмици, изглежда, преляха чашата на търпението на българското правителство и на министър Калфин. Първото бе грубият отказ на любезната покана на нашия президент Георги Първанов заедно да честваме Илинденското въстание. Едно въстание, организирано от българска организация - ВМОРО, в което участваха българите не само от Македония, но и от Тракия, въоръжено с оръжие от българските казарми, командвано от взели си "отпуск" български офицери и с въстаници, развяващи знамена с българския трицвет и лъв с извезани стихове на Христо Ботев. Бъдещият министър-председател Груевски си позволи обидни квалификации по адрес на първите ни държавни мъже ("крадели им въстанието"), вместо да приеме европейските норми при подобни обстоятелства.

А второто събитие е антибългарската истерия при новината за българското гражданство на Любчо Георгиевски. Скопските политици правеха такива изявления, сякаш Законът за македонската национална чест е в сила. И това при положение, че 90% от тях, по собствените им признания, имат сръбско, хърватско, словенско, албанско, американско, австралийско, белгийско и швейцарско гражданство. Като прибавим и преследванията,
на които са подложени студентите учещи в България, хвърлянето в затвора на местни българи по измислени обвинения и провокациите на скопската агентура в лицето на ОМО "Илинден", целяща да ни създаде пречки по пътя към Европейския съюз, ясно е, че трябваше да тропнем по масата. За да призовем скопските еничари към разум, спокойствие и европейски добросъседски отношения. Не можем да бъдем локомотив, теглещ вагона на Македония към Европа при положение, че от прозорците на този вагон пътниците стрелят по машиниста.